Българската рецепта за дълголетие

Какво можем да научим за дълголетието от живота на българските столетници? Подбрахме любопитни факти за български столетници и уроци от техния начин на живот: 

1. Къде живеят най-много български столетници? Най-много столетници според броя на населението в България има в Родопите. Любопитен факт е, че повечето български столетници живеят в провинцията или в по-малки населени места. Спокойният живот, чистият въздух и екологичната храна допринасят значително за това. 

2. Как живеят? Почти всички български столетници водят динамичен живот до дълбока старост. Повечето са трудови хора, добри, работни и жилави.  Ходят много пеш, грижат се за личното си стопанство, обичат да прекарват много време сред природата. Що се касае до хранителните им навици, обикновено са умерени във всичко – както в храненето, тока и в пиенето. Като цяло са много позитивни, добродетелни и спокойни хора. 

3. С какво се хранят? С традиционна българска храна и кухня. В повечето случаи столетниците сами отглеждат храната си, което означава, че са хранят изключително здравословно. В менюто им преобладава растителната храна, млечни продукти, по-малко месо (често от домашни животни), мед, лук, чесън, много билки и подправки. И най-вече кисело мляко. В началото на 20 в. България е била на първо място в Европа по брой на столетниците. Според тогавашните учени начело с професор Иля Мечников (Нобелов лауреат) този факт може да бъде обяснен единствено с феномена на българското кисело мляко. Но малцина може би знаят, че здравословните и подмладяващи качества на козето и овчето мляко превъзхождат значително тези на кравето, което се консумира най-масово у нас. 

4. Начин на живот или гени? Разбира се, гените също имат значение. Много български столетници имат в рода си дълголетници.  

Мъдри думи на български столетници: 

 „Сама си произвеждам зеленчуците, трудът ме спасява от болести. Човек, който се доверява на земята и разчита на нея, лесно не умира.  Лошото е, че днес хората обърнаха гръб на земята…“ - баба Матена от родопското село Ламбух 

„Най-важното нещо в живота е работата.“ - баба Марийка Дзезова от Тръстеник

„Сега има всичко, и пари има бол, ама всеки гледа да изпревари другия... Завист“ -  дядо Никола от село Равногор 

„Целия си живот изкарах сред много хора. А сега съм самичка и ми тежи.“ - баба Върба Цветкова от Ломско 

„През живота си винаги съм бил зает с работа и никога не съм мислил да напакостя на някого или да му направя мизерия. Където и да си и каквото и да работиш, трябва да бъдеш човек.“ -  дядо Тома Чолаков от Смолян 

„Не съм богохулствала, не съм мърсувала. Всевишният ми е свидетел, може би и затова ми даде толкоз дълъг живот.“ - баба Бисера Станчева от Родопите 

„На всеки съм простила, кавги не обичам. През живота си не съм рекла дума противна.“ - баба Магдалена от панагюрското село Оборище.