Народна приказка: Плесница за плесница

 Хитър Петър вървял по улицата. Един турчин-нехранимайко го настигнал и му зашлевил плесница. Петър се обърнал.

— Прощавай, Петре! — рекъл побойникът.

— А-а-а, удари ме пък после — „прощавай!“ — възнегодувал Хитър Петър.

— Помислих, че е кадията!

— Та кадия бие ли се?

— Той ми е приятел — оправдал се турчинът.

— Я ела при кадията, да се разберем по-добре! — хванал го Петър и отишли в съдилището.

— Какво има? — запитал кадията.

— Вървях по улицата, а този човек ме настига и ми удари една плесница — оплакал се Хитър Петър.

— Тогава нека ти заплати една сребърна пара — присъдил кадията.

Турчинът бръкнал в пояса си, свил рамене и казал:

— Нямам пукната пара!

— Иди да намериш! — лукаво му смигнал кадията да се измъкне.

Петър стоял, стоял … Чакал, но като разбрал, че искат да го изиграят, попитал кадията.

— Колко струва една плесница?

— Една плесница струва една сребърна пара.

Хитър Петър станал бързо, извъртял една здрава плесница на кадията и му казал:

— Нямам време да чакам. Щом приятелят ти донесе сребърната пара, ти я вземи вместо мене, така ще се разплатим за плесницата.

Из "Хитър Петър - приказки", Сава Попов