България чества Националния си празник
Днес, 3 март, България чества Националния си празник. Отбелязваме 138 години от Освобождението на страната ни от османско иго.
На 3 март през 1878 е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на Руско-турската война и полага основите на българската независимост.
Русия обявява война на Османската империя на 24 април 1877 с манифест на император Александър II. Една от най-знаковите битки за изхода от войната и Освобождението на България е на връх Шипка.
Основният стратегически замисъл на османското командване е войската на Сюлейман паша да разбие частите за прикритие, укрепили се по стръмнините на връх Шипка и като премине в Северна България да се съедини с обсадените в Плевен османски войски под командването на Осман паша. В този критичен момент руското главно командване не разполага със сериозен стратегически резерв за отразяване на контраатаката и героичните сражения, разиграли се под връх Шипка, решават изхода на войната. В рамките на Предния отряд е и цялото Българско опълчение.
В три поредни сражения, водили се през периода юли-септември 1877, войските на Сюлейман паша са отблъснати, с което е осуетен основният стратегически замисъл на османското командване. Паметната битка е запечатана във Вазовото стихотворението „Опълченците на Шипка“.
На 3 март по традиция се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в паметта на българите, загинали в борбата за Освобождението на отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II, се провежда тържествена заря-проверка. Националният празник се отбелязва с тържествени прояви в цялата страна.
От Националния военноисторически музей съобщиха, че в чест на 3 март посетителите на музея ще имат възможност да видят най-голямата светиня на Българското освобождение – оригинала на Самарското знаме.
На 6 (18) май 1877 княз Николай Николаевич връчва Самарското знаме на командира на 3-та дружина на Българското опълчение подполковник Павел Калитин, който го предава на първия му знаменосец – унтерофицера от 54-ти пехотен мински полк Антон Марчин. Тогава войводата Цеко Петков, който приковава последния златен гвоздей на дръжката на знамето, казва: „Да даде Господ това свято знаме да премине открай докрай през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие“. Под диплите на Самарското знаме 3-та дружина се сражава край Стара и Нова Загора, в боевете при Шипка и Шейново. Чувството на дълг и отговорност на българските опълченци се превръща в мощна сила, която не допуска вражески ръце да се докоснат до светинята. Знамето става символ на участието на Българското опълчение в Руско-турската война. Пренесло през вековете спомена за героизма на предците ни, днес то ни дава повод да бъдем горди със славната си история.
Честит 3 март на всички българи и поклон пред загиналите за Свободата на родината ни!
На 3 март през 1878 е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, който слага край на Руско-турската война и полага основите на българската независимост.
Русия обявява война на Османската империя на 24 април 1877 с манифест на император Александър II. Една от най-знаковите битки за изхода от войната и Освобождението на България е на връх Шипка.
Основният стратегически замисъл на османското командване е войската на Сюлейман паша да разбие частите за прикритие, укрепили се по стръмнините на връх Шипка и като премине в Северна България да се съедини с обсадените в Плевен османски войски под командването на Осман паша. В този критичен момент руското главно командване не разполага със сериозен стратегически резерв за отразяване на контраатаката и героичните сражения, разиграли се под връх Шипка, решават изхода на войната. В рамките на Предния отряд е и цялото Българско опълчение.
В три поредни сражения, водили се през периода юли-септември 1877, войските на Сюлейман паша са отблъснати, с което е осуетен основният стратегически замисъл на османското командване. Паметната битка е запечатана във Вазовото стихотворението „Опълченците на Шипка“.
На 3 март по традиция се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в паметта на българите, загинали в борбата за Освобождението на отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II, се провежда тържествена заря-проверка. Националният празник се отбелязва с тържествени прояви в цялата страна.
От Националния военноисторически музей съобщиха, че в чест на 3 март посетителите на музея ще имат възможност да видят най-голямата светиня на Българското освобождение – оригинала на Самарското знаме.
Честит 3 март на всички българи и поклон пред загиналите за Свободата на родината ни!
България чества Националния си празник
Прегледан от rodnoto.bg
на
2016-03-03T00:26:00+02:00
Рейтинг:
Няма коментари: