Кои са най-големите български празници?

Празниците се нещо, което ни връща към корените, отличава ни и ни съхранява като народ. Българските празници са резултат от многовековно наслагване на езически вярвания, християнски религиозни представи и специфични за народопсихологията ни ритуали. Около 85% от българите изповядват православната вяра, затова и толкова много празници имат връзка с православното християнство. Но освен с християнски събития, българските празници са свързани и със спецификите на националния ни характер и с историческото ни минало. В тези дни отдаваме почит на светци и религиозни събития, но и на национални герои и знакови исторически събития. 

Много от българските празници са свързани със смяната на сезоните и с трудовата дейност на българите – с дейностите, съпътстващи земеделието и животновъдството. Въпреки че произхождат от конкретно религиозно събитие или име на светец, за българина те имат специфичен смисъл и символика. Така например Цветница, Лазаровден и Великден се празнуват като пролетни празници и много от народните обичаи на тези дни са израз на пробуждането на природата и на живота.

Ето и кои са най-големите празници в България: 

1 януари – Нова година (Васильовден)

3 март – Ден на Освобождението на България от османско робство


Великден (Възкресение Христово). Великден, както и всички, свързани с него празници (Тодоровден, Цветница, Лазаровден и др.), са подвижни и се определят в зависимост от измененията на луната. Всяка година Великден се пада на различни дати през март, април или май. 



1 май – Ден на труда и на международната работническа солидарност

6 май – Гергьовден и Ден на храбростта и Българската армия



24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост

6 септември - Ден на Съединението на България



22 септември - Ден на Независимостта на България



1 ноември - Ден на народните будители (неприсъствен за всички учебни заведения)



24, 25, 26 декември – Коледа (Рождество Христово)



Ето и други любопитни факти за българските празници, които почита народът ни:

1. Произходът на повечето светци, които народът ни почита, не е български. Родени са в Гърция, Мала Азия, Египет и др.

2. Според експерти етнографи в България има повече от 10 000 церемонии и ритуали, свързани с народните празници.

3. Много от обичаите, съпътстващи българските празници, са свързани с древни празнично-обредни ритуали каквито са предсказанията, гаданията и обредните забрани. Има запазени следи от култа към слънцето, водата и огъня, както и от култа към мъртвите и прадедите. След въвеждане на християнството като държавна религия, много от празниците и съпътстващите ги обичаи и обреди придобиват църковно-християнска окраска.

4. Календарните празници и обичаи са приемани като ярък израз на етническите белези, разграничаващи българите. През Възраждането просветни и революционни дейци като Г. С. Раковски, Л. Каравелов, П. Р. Славейков, търсят в календарната обредност основание както за националната обособеност на българския народ, така и за борбата за национална независимост.

5. Много от обичаите и обредите на българските празници са свързани със стопанския цикъл. Така например зимните празници са свързани с гадания и предсказания за предстоящата стопанска година и за здравето и благополучието в семейството. С изпълняваните обреди се цели да се повлияе върху бъдещето. Обичаите и обредите, изпълнявани през пролетта пък, целят да осигурят благоприятно за посевите време и добра реколта. Като символ на пробуждането на живота, пролетните празници са свързани  и с много обичаи за любов и щастлив семеен живот (лазаруване, буенец, кумичене, гергьовското напяване на пръстени, Ладино хоро и др.). Обичаите и обредите, изпълнявани по време на летните и есенните празници, целят преди всичко предпазване на реколтата и благодарност за плодовете й.

   
Най-почитаните от българската църква пророци, апостоли, светци и мъченици са:

Св. Йоан Кръстител и свързаните с него два големи празника - Богоявление и Ивановден.

Богоявление (Йордановден) - 6 януари



Ивановден – 7 януари 



Св. вмкч Герогий Победоносец (Гергьовден) – 6 май



Св. славни и всехвални апостоли Петър и Павел (Петровден) – 29 юни

Св. пророк Илия (Илинден) – 20 юли

Св. Иван Рилски Чудотворец – 19 октомври



Св. вмкч Димитрий Мироточец (Димитровден) – 26 октомври



Св. Архангел Михаил – 8 ноември



Св. Мина - 11 ноември 



Св. Николай Чудотворец (Никулден) – 6 декември