Гергьовден е!

На 6 май честваме най-големия пролетен празник – Гергьовден. На този ден почитаме Свети Георги Победоносец. Освен църковен празник, Гергьовден е и официален празник в България и се чества като Ден на храбростта и Българската армия. 

Свети Георги, макар и светец, прилича много на всички възпети от народа ни юнаци. Той е изобразяван като воин. Почти винаги е на бял кон и забива копие в устата на ламята. Ламите като символ на езическото или греха са победени от разпятието и една от функциите на светеца Георги е именно змееборството. 

С Гергьовден започва лятната половина на годината, която приключва на Димитровден. Започва време на труд, време на пробуждане и на раззеленяване на природата. От Свети Георги се очаква да донесе берекет и благополучие през пролетта. Като пролетен празник, Гергьовден е ден, натоварен с голяма обредна символика за плодородие и здраве. Тя обхваща почти всички области от стопанския и социален живот на хората. 

Най-разпространеният обичай, съхранил се и до днес, е курбанът в чест на светеца – на този ден се коли и се пече мъжко агне. 

Ето и някои други обичаи, които народът ни е изпълнявал на този ден: 

1. Рано сутринта жените закичват вратите на къщите с цветя и букови листа за здраве, берекет и щастие през цялата година. Заедно с децата те берат цветя по поляните и от тях сплитат венец за агнето, за овцата, която ще издоят първа, за ведрото и за шапката на пастира. Под възглавницата се поставя цъфнал глог – да са ранобудни хората.
2. Всички се търкалят в утринната роса за здраве. Счита се, че на този ден земята е „повита с блага роса“. С гергьовска роса се мият лицата против лунички, а жените се „къпят“ в нея за плодовитост.
3. Сутринта обредно се издоява първото мляко. Котлето се украсява с цветя и билки, вързани с червен конец против уроки. Първото мляко задължително се раздава на съседи и роднини, а малка част от него се излива във вода - „да тече по вода“ през годината.
4. Сутринта на празника, който стане най-рано, умива лицето си и със стрък коприва бърза да удари спящите още в къщата по ходилата – да са пъргави през лятото, да не ги застигат и хапят змии и други злини.
5. Пие се студена вода на гладно, „за да се пречисти кръвта“. Особено на хубаво е, ако се отпие от нова стомна.
6. Ако преди изгрев девойките се срешат под топола, косите им ще растат здрави и дълги като топола.
7. Меси се обреден хляб, наречен овчарник, кошара, боговица, гергьовски кравай, харман. Украсява се с агънца, овчарска гега, кошара. От него се раздава на съседите за здраве.
8. Болните ходят и се къпят в „лява вода“ - там, където водата завива на ляво, и се молят за изцеление.
9. Младите връзват люлки на дърветата. Добре е да се вържат на орехов клон. Която мома залюлее момъкът, нея харесва. Ако момък и мома не се люлеят на Гергьовден, през лятото ще имат лош късмет и неблагополучия. 
10. Агнето и хлябът се освещават в църква. След това се реди обща трапеза. Една плешка от агнето се дава на свещеника или се раздава за здраве и късмет.
11. Добре е на Гергьовден всеки да се премери. Родителите мерят децата си за здраве.

Гергьовден е един от най-празнуваните имени дни в България, а Георги е най-разпространеното мъжко име в родината ни. По последни данни на НСИ 242 хиляди души празнуват днес. 

Честит празник на Георги, Гергана, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия, Глория и др. Поздрав с една от най-хубавите български песни, посветени на празника - "Гергьовден" на Йорданка Христова: