Да си спомним за Райна Княгиня

На 29 юли 2016 се навършват 99 години от смъртта на българската революционерка и национална героиня Райна Княгиня. Тя ушива главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание и го развява редом с Бенковски.  Но как Райна Княгиня запасва сабята и развява знамето „Свобода или смърт“ редом с мъжете на бойното поле? Нека си спомним за живота на тази велика жена, която е единствената българка, получила от народа титлата Княгиня.

Райна Футекова е родена на 18 януари (6 януари стар стил) 1856 в Панагюрище. Умно и ученолюбиво дете, завършва с отличие училището при женския метох в града и продължава образованието си в старозагорското село Железник в най-добрата девическа гимназия по това време. След това се връща в родния си град и на 17 години започва да преподава. 

Как се стига до ушиването на знамето?


Райна е само на 20 години, главна учителка в девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание. По това време Райна се влюбва в Бенковски, въпреки че този факт е изрязан от автобиографията й, която излиза в България едва през 1934.  За своята любов обаче тя признава в ръкописа „Извлечение от биографията на Райна Княгиня“, който се пази в Народната библиотека. Пленена от харизмата и смелостта на Бенковски, Райна се заклева да пази тайната за въстанието и да ушие знамето.  

На 22 април – деня на освещаването му – Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има две лица и е поръбено със сърмена ивица. Два дни след избухването на въстанието, Райна е рамо до рамо с Бенковски, препасва сабя и револвер и сама развява знамето, което е ушила. Ето как тя описва този момент в автобиографията си:

„На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!“ и „Да живее!“ нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“ 

10 дни по-късно въстанието е потушено, Бенсковски загива, а Райна е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, изнасилвана и малтретирана многократно и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. За малко не умира. След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка – първата дипломирана акушерка в България. Там Райна Княгиня написва своята автобиография, която излиза на руски език. На български автобиографията й излиза едва през 1934, както стана ясно по-горе. 

Три години по-късно тя се връща в Панагюрище по покана на митрополит Климент, който й предлага да стане учителка в Търново. Там тя омъжва за Васил Дипчев, който по това време е кмет на града. Преместват се в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев (като краен русофил) не може да си намери работа. Животът на Райна с Васил не е никак лек – той е груб и често я бие. Въпреки това, тя не се осмелява да се разведе и да остане сама. 

Ражда му петима синове – Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Осиновява и едно момиченце – Гина. През 1898 Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Скоро след това обаче той умира след побой в Черната джамия и Райна остава сама с шест деца, най-голямото от които е на 13 години. Намира си работа като акушерка и някак успява да се грижи за децата си. Умира 61-годишна на 29 юли 1917.

За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови знамена – копия на оригиналното. Запазени са само две от тях (във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище), третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

Днес родната къща на Райна Княгиня в град Панагюрище е превърната в музей и е сред Стоте национални туристически обекта.

Снимки: Комплекс „Панагюрище – столица на свободата“