Да си спомним за Ангел Каралийчев (и неговите приказки)

На 21 август 2016 се навършват 114 години от рождението на големия български писател Ангел Каралийчев.  Писателската си дейност започва, когато е на 17 години.  В продължение на повече от 40 години пише разкази, приказки и повести за деца. 

Една от най-обичаните му и популярни книги е „Приказен свят“. За нея през 1974  той получава Почетена грамота на името на Андерсен от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY)  и е вписан в почетната книга „Х. Кр. Андерсен“. Други негови известни книги са „Ането“, „Тошко Африкански“, „Житената питка“ и др. Ангел Каралийчев умира на 14 декември 1972  в София.    

Ето какво пише за него писателят Георги Струмски:

„Става ти чудно и страшно дори само като си помислиш, че някога не е съществувал познатият и близък свят на Ангел Каралийчев.

Било е време, когато за нас ги е нямало Мърморан и Мърморанка, тяхната къщурка с провалена стряха и килнат комин. Не сме срещали Снежното момиче, не сме чели писмото на Груйчо Тухларчето до неговия дядо Груйчо от село Каменец. Било е време, когато читанката на Славето не е разговаряла със синигерчето, а майчината сълза на лястовичката не е стопляла сакатата си рожба, сгушена от студ и мъка в дъното на счупено гърне. Преди житената питка да се появи на страниците на списание „Детска радост“, животът е бил по-беден и гладен. По-малко са били звуците край нас без ореховата гъдулка да ниже песни и да радва душите на черните буболечки. По-малко са били багрите по нашите полета без дъгата на Стражица и без цветните лъки на самодивското сборище Кушкундалево.

Какви са били дните и нощите на вълшебника, за да създаде пред строгия и безпощаден поглед на читателите своите хиляда и една приказки, с които дочакваме изгревите на дните си, да създаде Каралийчевата приказка — твоята, моята, нашата, на всички нас, които населяваме и ще населяваме България. Колко сила и труд са му били нужни, за да извае своя приказен свят от примамни простори, чудеса и тайни, от обич и възторг.

Млад е бил този майстор-строител — с катранени коси, с тъмни очи, хубав и силен.

Не с магическа пръчка и заклинателни думи, а само с две работливи ръце и с едно горещо разтуптяно от обич сърце е изоравал и засявал своята нива. Когато е хвърлял семето, той е гледал нависоко към планинските върхове, за да гледат също така нагоре и нависоко тези, които ще четат книгата му. Създавал е своите творби и е вграждал в темелите най-милото си...

Когато Каралийчев посещавал литературни четения, малчуганите неведнъж са го питали дали той самия има дете. Творецът оставал помрачен от тъгата след този въпрос, но всеки път намирал кураж да каже:


„Да, имам! Всички български деца са мои деца!” 

Пренесете се в детството и в приказния сват на Каралийчев с няколко избрани приказки: 

Житената питка
Майчина сълза
Мъдри думи
Дар от сърце 
Кой каквото прави - не себе си го прави