Кои са защитените български продукти в ЕС?

Знаете ли, че Горнооряховският суджук, Филе „Елена“ и Панагрюската луканка са единствените защитени български хранителни продукти  в ЕС? 

Първи в Европейския регистър на храните с традиционно специфичен характер попада  Горнооряховският суджук – през 2011. През 2014  в списъка се прибавят още два традиционни български продукта -  Филе „Елена“ и Панагюрската луканка . 

Горнооряховски суджук, снимка: Община Горна Оряховица

По дефиниция „Горнооряховски суджук“ е пресован, траен, сурово сушен продукт, който се произвежда  от машинно раздробено говеждо месо, напълнено в естествени черва.  

През Възраждането най-популярните месни деликатеси, произвеждани в Горна Оряховица, се наричали „Сара” и „Смарлама”. След Освобождението те стават познати с названията „Горнооряховски суджук” и „Говежда суха наденица”. От този период са запазени и първите свидетелства за славата на горнооряховското месопроизводство. Сред тях са първото международно отличие за горнооряховския суджук на производителя Михаил Николов от Стопанското изложение в Торино 1861 и първата публикувана реклама на търговската фамилия Недеви в „Български алманах” от 1911.  

Съществен принос за популяризиране на горнооряховското месопроизводство има откритият през 1922 Горнооряховски мострен панаир, прераснал в Международен от 1925 до 1932.

Филе „Елена“ представлява изсушено свинско филе.  Произходът на наименованието идва от град Елена – град в Северна България, в полите на гористия Еленски Балкан, където започва производството му през 60-те години на миналия век. Поради големия търговски и потребителски интерес впоследствие този деликатес започва да се произвежда в цялата страна.  Наименованието е специфично само по себе си, защото е познато на територията на цялата страна и е придобило гражданственост без географският регион да влияе върху качеството и характеристиките на продукта. Поради деликатесния си характер то присъства винаги на традиционната българска трапеза. 

Панагрюската луканка произхожда от името на гр. Панагюрище — мястото, където за първи път е произведен продуктът. Поради широката популярност, която придобива под това наименование, тя се произвежда целогодишно във всички региони на страната, като стриктно се спазват традиционните рецептура и технология, без сезонните и географските особености да влияят върху качеството и характеристиките му. 

Етимологията на наименованието „луканка“ води началото си от 19-ти век. В справочен материал „Как бе създадена българската луканка“ с автор Марин Маринов, се описва, че името „луканка“ се свързва с първоначалните рецепти на месни продукти, в които се добавя лук (думата „лук“ е в корена на наименованието луканка в българския език). 

С практиката се утвърждава наименованието „луканка“, въпреки че лукът отпада като съставка. Впоследствие рецептата и качествените изисквания към Панагрюската луканка са стандартизирани през 1958 и са останали непроменени и до днес. 

Освен двата сега одобрени продукта, има внесени заявления за още четири - българско розово масло, суджук, кайзерован врат „Тракия“ и роле „Трапезица“. 

Кои други български продукти според вас заслужават да попаднат в този списък?