Село Бръшлян – кътче от миналото

Снимки: Село Бръшлян, Странджа

Това е едно от малкото места в България, съхранили автентичния си дух и архитектура, непокътнати от векове. Когато човек пристигне тук, има усещането, че времето е спряло. Това е Бръшлян - малко китно селце, сгушено в сърцето на Странджа планина, на 14 км от Малко Търново и на 64 км от Бургас.

От 1982 село Бръшлян е със статут на архитектурен и исторически резерват и 76 от къщите му са обявени за архитектурни паметници на културата. В селото живеят много малко хора – по официални данни населението му наброява около 70 души. 

На фона на китната зеленина всичко в Бръшлян е сякаш в умалени размери. Точно това е част от очарователната атмосфера на селото. Разбира се, не липсват и нови постройки, но за да бъдат спазени изискванията за статута, те следват цялостния архитектурен облик на селото. Туризмът е развит и има богат избор от места за нощувка.  

Селото има дълга история, която датира от XVII в. По това време жителите на три махали – Юртет, Селище и Живак, се заселват в долната, най-старата част на поселището, и наричат новото село Сърмашик.  Тракийското му име е Кикон и според древна легенда в него е роден певецът Орфей.  И до днес селото е популярно и като Сърмашик – име, което носи до 1934. Така е възпято и в химна на Странджа „Ясен месец веч изгрява“. 

През селото минава и Васил Левски – къщата, в която е нощувал, е запазена и днес. Оттук започва и т.нар. Сърмашишка завера, която предшества Преображенското въстание.     

Църквата „Свети Димитър“

Една от най-забележителните сгради в Бръшлян е църквата „Свети Димитър“. Тя е построена в края на XVII в. на мястото на древно тракийско светилище, за което се предполага, че е било посветено на бога на виното и плодородието Дионис. „Свети Димитър“ е вкопана в земята, а в миналото е била оградена с висок каменен зид. В амвона на църквата е вграден мраморен жертвеник на Зевс-Дионис с надпис на старогръцки. 

Експозиция в килийното училище

Към църквата има и пристроено килийно училище. Основано е през 1871, след като България получава църковна независимост. Днес малката стая е реставрирана в първоначалния си вид – тогава децата не са седели на чинове, а върху кожи на земята, и вместо на черна дъска, са пишели с пръчици върху восъчни плочки. 

В покрайнините на селото има три параклиса -  „Св. Пантелеймон“, „Св. Марина“  и „Св. Петка“. И за трите се вярва, че имат лечебна сила. 

В околностите на село Бръшлян се намират митичните поляни с росен – лечебно растение, за което се носи поверието, че има чудодейна сила в определено време от годината. Народът ни вярва, че росенът е любимото цвете на русалките и самодивите. В миналото в България е бил разпространен обичаят „Ходене на росен“, изпълняван на Спасовден или в дните около него. Болни хора и бездетни жени се търкаляли на поляни, където расте чудодейната билка.

От село Бръшлян тръгват две екопътеки към сърцето на Природен парк „Странджа“.