Притча: Народните песни

Художник: Васил Горанов

Докато странствали по белия ствят, Исус и ученикът му Петър, попаднали в едно село по времето на голям празник. Вървяли по улицата и слушали как хубаво пеели хората. Минали покрай една къща, в която хората пеели хубава народна песен. Поспряли се, послушали и Петър продължил по-нататък. След известно време забелязал, че Исус все още бил до оградата. Почакал малко и като видял, че Исус все така не идва и е заслушан в песента, се върнал при него. Послушали още малко и като свършила песента продължили по пътя си.
Стигнали до друга къща, в която се пеели духовни песни и молитви. Петър поспрял, заслушал се, а Христос продължил. Изумен, Петър настигнал Исус и го попитал:
- Защо така дълго слушаше народната песен, а там, където пееха църковни песни, ти дори не спря?
- В народната песен хората бяха вложили цялото си сърце и душа. А тук се пееха духовни стихове без никакво чувство и ни най-малко благоговение.

Не думите, а чувството, вложено в тях, докосва и трогва.