Историята на химна „Върви, народе възродени“

Знаете ли, че музиката към училищния химн „Върви, народе възродени“ е създадена 9 години след написването на текста? И това се случва съвсем случайно, само за няколко минути в час по музика...

Текстът е написан от преподавателя по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски на 15 май 1892. Тогава той пише стихотворението „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“от 14 куплета.

Химнът обаче става известен едва 9 години по-късно. На 11 май 1901 преподавателят по музика Панайот Пипков написва музиката към химна в ловешкото училище. Това се случва в час по пеене, след като забелязва как негов ученик съсредоточено чете стихотворението на Михайловски. Вдъхновен от текста, Пипков пише музика с тебешир върху черната дъска за по-малко от 15 минути. Още преди да свърши часът, мелодията е готова и учениците започват да я учат. В същия ден химнът е изпълнен на училищното тържество за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета и култура. От следващата година – 1902, химнът започва да се изпълнява на празника от децата във всички български училища. 

През 1944 с идването на тоталитарната власт текстът претърпява някои промени – определени думи са заменени, а някои куплети отпадат изцяло. Едва през 90-те години на 20-ти век, след демократичните промени в страната, е възстановен оригиналният текст. Но по традиция продължават да се изпълняват само първите 6 куплета от общо 14-те на стихотворението.

Ето и оригиналния текст на химна:

Върви, народе възродени,
    към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
    съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
    В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден -
    и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
    което във душите грей!
Напред! Народността не пада
    там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!...
    О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
    които завладя със меч!..."

Тъй солунските двама братя
    насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
    о, пресвещени старини!

България остана вярна
    на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
    извърши подвизи безчет...

Да, родината ни години
    пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
    но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
    кога обходи целий мир;
за все световната просвета
    тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време...
    Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
    на отоманский властелин...

Но винаги духът народен;
    подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През десет века
    все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
    извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
    заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
    сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
    звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
    о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
    творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
    във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
    в Славянството во век веков!