Магията на утрото

Обичате ли утрото? Изгрева? Милувката на първите слънчеви лъчи? Вдъхновете деня си с няколко подбрани цитата от стихове и разкази на български автори. 

„И ето, най-сетне, появява се слънцето и се въззема по стръмното било на Персенк. Докато се изкачва то, птичите песни кънтят, върховете бият чела в земята и въздишат, пчелите надуват бръмчилата си с пълна сила, цветята излъчват най-вълшебните си аромати. И всичко заживява и запява, щастливо, че отново е настъпил ден.“ - Николай Хайтов, „Изгрев“

„Изсипва утрото брилянти
и блесва пурпурночервено,
звънят потоци-музиканти
и пее борчето зелено.“ - Петя Дубарова, „Утро“

„Утренната тишина действува гальовно и успокоително на душата; аз я чувствувам как прониква благодатно в мене, заедно със свежестта и животворний лъх на утренния въздух.“ - Иван Вазов, „Утро в Банки“

„...Но пониква
из тъмното на изгрева лъча.
Да, трябва първо с тъмното да свикна,
да мога светлото след туй да различа.
С горещото да разпозная хладно.
И с черното — да разпозная бял
деня...“ - Дамян Дамянов, „Утро“

„Слънцето току-що изгрява още е червено, без бляськ. След миг-два като че запалени стрели минават през сутрешния хлад и по купите и саплъците, по покривите на хамбарите и на дама пламва червена светлина, чиста, радостна.“ - Йордан Йовков, „Сутрин при изгрев слънце“

„Но утрото отново се прокрадва
във нощната мътилка с бавен ход,
то идва, идва, за да ме зарадва
със светлото на своя къс живот!“ - Петя Дубарова, „Утро“

„Утре рано изпод земя
пак ще пътя си подземе
и из темни, нощни бездни
то на изток ще възлезне,
ясно лице ще покаже
и „Добрутро!“ ще ни каже…“ - Иван Вазов, „Заход и изход слънце“.