Да си спомним за Стоян Михайловски (и неговите басни)

На 3 август 2016 се навършват 89 години от смъртта на големия български писател, публицист, общественик и политик Стоян Михайловски. Стоян Михайловски е роден в Елена през 1856 и е потомък на стар възрожденски високо просветен род. Литературната си дейност започва през 1872. Творчеството му е многообразно - пише епиграми, афоризми, басни, пародии, публицистика, философско-моралистични творби, поеми и драми. Една от най-известните му творби е стихотворението „Върви, народе възродени“ (повече за историята на химна може да научите тук). 

За мнозина от нас обаче Стоян Михайловски си остава известен най-вече като майстор на баснята. Припомняме ви някои от най-популярните му басни:

Орел и охлюв

На върха на една липа
сред Стара планина
орелът съгледал гадинка нищожна,
гърбата,
рогата,
по-мръсна от змията,
от дявола по-грозна!…
— Какво ли е туй нещо тука? —
извикал Царят на въздуха. —
А, виждам, охлюв!… Игралото
на естеството,
животец във една черупка,
подвижна кратунка,
гневът или смехът на Божеството…
Кажи ми, жалко то творенье,
как се покачи тъй високо?
— С пълзенье! —
извика
рогатата гадинка. 

*  *  *

Бухал и светулка 

Измежду полските треви
блестеше в нощните тъми
една светулка лъчезарна…
(С това си качество, уви,
и тя е тъй злощастна
кат’ другите светители на нашата земица!)
Внезапно бухалът, врагът на всички светлини,
най-грозната, най-злостната и най-коварна птица,
подгони светлата мушица
и най-подир я улови…
— Какво ти сторих?… — Ти ми пречиш!
Умри! — Че как ти преча? — Светиш!…

След таз присъда кратичка и ясна
светулката угасна
и се във вечност пресели,
или с по-други речи —
в търбуха
на бухля!… 

*  *  *

Паун и лястовичка

Паун запитал лястовичка:
— Какво приказват зарад мене
между небесното крилато населенье?
— За тебе — възразила мъничката птичка,
откак се щурам аз из сините простори,
едно и също нещо се говори!…
— Че съм най-драголюбен хубавец,
нали?… 
— Че си богато пременен глупец!  

*  *  *

Гарван и орел

Кир Гарванчо еднъжки видел как орелът мощний
        отнася едро агне в небеса —
        и пожелал и той подобни
        да прави чудеса…
Решил — извършил: кацнал дръзновено
        върху една овца —
и се заплел във вълната й… Няколко деца,
        случайни зрители на туй явлене смешно,
        притекли се към Гарванча и го пленили,
        изрязали му гордите крилца
и славолюбието му завинаги разбили…

Когато немощний на силний подражава —
        играчка на децата става! 

*   *   *

Китара 

Една китара развалена
Бе закачена
Под една стреха сиромашка,
И виси тамо дълго време,
Без да се сети да я снеме
Нито ступан, нито ступанка…
(Това, читателю добрий, се случва във всяка къща;
На развалените неща вниманье кой обръща?).
Но ето че
Едно хлапе
Китарата съзре,
И без да се подвууми
Ръце простре,
И я свали,
И я строши, —
Тоест, съвсем я развали …
Тогаз ступанът й я взе
От хлапешките ръце,
И наглоби я
И залъпи я
И нагласи я
Тъй добре —
Щото нещастната китара
Започна сладък звук да дава,
И най-подире
На Панаиря
Продаде се за триста франка
На една знатна музикантка…

От всички школи на земята,
Читателю, Злочестината
Е най-добрата! 

*  *  *

Слънце и мравка 

Най-нищожна твар в света,
мравка лази низ калта,
па поглежда към небето —
и говори: „Слънце вето,
        твоите лъчи
са всегдашен извор на виделина;
но и недостатък грозен в теб личи —
        имаш няколко петна!“

Драгий ми читателю, какъв урок се крий
в тая басня — мен не питай — сам го намери!