Родена да бяга

Годината е 2005. Денят 14 юни. Най-бързата бяла жена загрява за турнира „Циклитирия“ в Атина. Спринтирайки по пистата пред нея внезапно се появява друг състезател и за да избегне сблъсъка, тя рязко свива встрани и пада на земята.

Болница. Младата жена лежи с раздробено бедро и чака присъдата на лекаря. „Тя ще проходи, но да тича...? Не съм сигурен. Ако има воля, може и да се научи да тича, но ще е бавно, разбирате ли?“ Следват пет тежки операции и 38-сантиметров пирон в костта. И думите на лекаря: „Всичко зависи от нея. Най-вече от главата й. Ако тя има нагласата да се върне, ще го направи.“ И тя го направи! 

11 години по-късно тя е една от осемте най-бързи жени на планетата. Тя е нашата Ивет. Момичето, което не се отказа да тича... Ивет не ни обеща медал от Рио, но каза, че ще бяга с цялото си сърце. И го направи! Благодарим ти, Ивет. За емоцията, за радостта, за усмивките... И най-вече за думите след финала: „Ще кажа едно - това не беше последното ми бягане.“

Снимка: Министерство на младежта и спорта