Съевата дупка - подземната перла на България

Знаете ли, че в България има място, където може да видите Христо Ботев с неговата чета, Богородица и младенеца, патриарх Евтимий Търновски, хан Кубрат и неговата жена, анимационните герой Снежанка и седемте джуджета, Кума Лиса, Баба Яга...? 

Всички тези вълшебни фигури и образи е сътворила природата в пещерата Съевата дупка в продължение на повече от 3 милиона години. Природната забележителност се намира  на 120 км от София и на 11 км западно от Ябланица. Името на пещерата идва от двамата братя - Съе и Сею, укривали се в нея от турците по време на робството. 

Хората оприличат посещението й с приказка, сън, вълшебно преживяване. Това е една от най-красивите пещери в България и неслучайно й казват „Подземната перла“. 

Освен характерните сталактити, сталагмити, сталактони, дендрити, в Съевата дупка могат да бъдат видени и единствените в България хеликтити. Хеликтитите са сталактити, образувани настрани в резултат на въздушно течение, което носи капки вода настрани. 

Средната годишна температура вътре варира между 7 и 11 градуса. В пещерата има пет различни зали - Купена зала, залата на Срутището, Концертна зала, зала Космос и залата на Белия замък. 

В зала Хармана има много добра акустика – в нея са пели много хорове и известни изпълнители (Лили Иванова, Йорданка Христова, Емил Димитров, Мистерията на българските гласове и др.). Песента „Детство мое“ и епизоди от филма „Неочаквана ваканция“ са записвани в пещерата.  Пещерата работи целогодишно, без почивен ден. Билетът за посещение струва 4 лева. 

В близост до пещерата се намира Гложенският манастир. 

Манастирът е разположен на източния склон на планинския рид Лисец, под връх Камен Лисец, 1073 метра.

Манастирът е бил посещаван от Васил Левски, който основава революционен комитет в Гложене. Сега килията му е превърната в музей. Скривалището на Левски също е запазено.

Разположен на висока каменна тераса, отделена от околната среда със стръмни и отвесни скали, Гложенският манастир разкрива красива и спираща дъха панорама към Тетевенския балкан. 

А в манастирската магерница, пригодена днес като ресторант, могат да се опитат традиционни български ястия.