Родина

Де изгрява най-светливо
слънцето иззад гори?
Де разсява толкоз живо
месец сребърни зари?

Дали на чужбина?
Не там, о дружина,
но там — на родина!

Де цъфтят така обилно
китки ружи алени?
Де ли славей тъй умилно
пее сладки нам песни?

Дали на чужбина?
Не там, о дружина,
но там — на родина!

Де пак никне толкоз красно
цветето на любовта?
Де ся чува толкоз ясно
сладкий глас на верността?

Дали на чужбина?
Не там, о дружина,
но там — на родина!

Де нам толкоз драги, мили
биват нашите деца?
Де най-вече пълни с сили
биват нашите сърца?

Дали на чужбина?
Не там, о дружина,
но там — на родина!

Де всяк търси и намира
тези свидни хубости?
Де желае най-подире
да остави той кости?

Дали на чужбина?
Не там, о дружина,
но там — на родина!

Ах, родино! Ах, светиньо,
ще склоня л’под теб глава?
Ух, чужбиньо! Ух, пустиньо,
Ще л’ся от теб отърва?

Ох, тежка судбина —
тук аз да загина,
далеч от родина.

От Петко Р. Славейков

Петко Рачов Славейков е български поет, писател и политик. Пише исторически патриотични песни и поеми, любовна и пейзажна лирика. Запазени са части от исторически патриотични поеми (написани най-вероятно под влияние на Паисиевата история — „Крумиада“, „Кралев Марко“, „Самуилка“). Издава два сборника с народни песни (1860, 1868), възстановява събрани пословици (17 000 на брой).
 
П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, филолог, фолклорист, основоположник на българската литература за деца, автор на учебници. Проявява се като географ, историк и мемоарист. Издава „Български притчи и пословици и характерни думи“, изследва българските обичаи, обредната система, демонологията и народопсихологията. Пише под множество псевдоними.