Усмивката

Припомняме ви текста на една от най-хубавите български песни - „Усмивката“ на „Трамвай №5”. И не забравяйте да подарявате повече усмивки. Така можем да направим света по-добро място за живот. Защо? Защото са заразни...  

Усмивката 

Не знае никой преди колко века
разбудила е тя човешкото в човека,
но струва ми се, в нощ студена
от майчина целувка е родена.

Усмивката - тя води двама млади
към върхове и звездопади.
Усмивката - със свойта нишка лека
човека тя привързва,
човека тя привързва към човека.

И днес на твойте устни тя цъфти,
усмихнеш ли се - хубава си ти.
Не бива без усмивка дом да има,
без нея по света ще бъде вечна зима.

Усмивката - тя води двама млади
към върхове и звездопади.
Усмивката - със свойта нишка лека
човека тя привързва,
човека тя привързва към човека.

Усмивката.
Усмивката - със свойта нишка лека
човека тя привързва,
човека тя привързва към човека.
Усмивката.  

Текст: Лъчезар Станчев