Мъдри думи на Павел Вежинов

Никола Делчев Гугов, по-известен под псевдонима Павел Вежинов, e български писател, автор на белетристика, книги за деца, филмови сценарии и научно-фантастични произведения.  Той е първият наш писател от новото време, който се обръща към фантастиката.  Автор е на фантастични разкази, повести, романи, филмови сценарии. Романът му „Бариерата“ се смята за едно от най-добрите произведения на българската фантастика.

Подбрахме негови мъдри слова, извадени от различни произведения. Думи, които вдъхновяват, замислят, усмихват...

„Хората не могат да живеят сами, това е всичко! Те се страхуват от самотата повече, отколкото от смъртта.“

„Движението е повече и от целите, които умират, щом ги постигнем.”

„Животът е по-силен от всичко, а песните може би са по-силни и от живота.” 

„Видиш ли хитър човек, бягай от него - никаква работа няма да ти свърши.”

„Истината е, че Съдбата нито бърка, нито нарежда картите - тя само ги раздава.“ 

„Паметта не е свобода, както си мислим... Паметта е вериги!“ 

„Най-безнадеждното нещо е да убеждаваш хората в нещо… Всеки трябва да стига до своята истина сам, за да повярва в нея.”

„Всяко същество, за да израсне достатъчно силно, трябва да бъде малко самотно.” 

„В основата на всяка саморазруха стои самоизмамата.” 

„Единственото спасение срещу неумолимостта на съдбата е да се върви срещу нея. Така поне на човек му остава шансът на случайното разминаване.”

„Обикновено тъй става в живота, човек налита като сляп само върху бедите.“ 

„Ако иска да скочи човек в някаква бездна, трябва да го направи веднага. Или никога.”

„Ще дойде време и ще разбереш, че знанието не е всичко – каза някак тихо и без желание вуйчо му. А понякога даже може да пречи. Като гората, която пречи да видиш дървото.”

„Не е вярно, че вещите убиват хората – мислеше той. – Всъщност човек загрозява вещите със своята алчност за притежание.”   

„Дори адът е по-добър от пустотата и нищото и болката е за предпочитане пред вледеняващата безчувственост.” 

„Човек може да излъже себе си, да излъже друг. Но няма как да излъже съдбата. Та съдбата затова е съдба.”

„Разумът все пак намира някакъв начин да се бори със злото. Колкото и да е силно. Но чувствата не могат, те просто умират...“

„Не може да бъде дълбоко и силно това, което без срам се показва.“ 

„Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота.“ 

„— Ама какво да правя, господин професоре, вече съм взела билетите. 
— Ами ще отидете с мъжа си. Той обича ли балет? 
— Обожава го. 
— Тогава не го водете!… Той трябва да обожава само вас.”